Универсалната кръвна плазма идва от 4% от донорите. В Грайфсвалд вече я правят от всяка кръвна група

В спешно отделение постъпва човек с голяма кръвозагуба и без документи. Кръвната му група още не е известна. Плазма трябва да се даде веднага, но в този момент за него става само една: плазмата от група AB, единствената, която пасва на всеки. И точно тя е най-рядката.

На 9 април 2026 г. Университетската медицина в Грайфсвалд съобщи, че германският Институт „Паул Ерлих“, федералният орган по лекарствата, е одобрил метод за производство на такава универсална плазма от плазма на всяка кръвна група. Работата е водена от доц. д-р Констанце Аурих от Института по трансфузионна медицина.

При червените кръвни клетки универсалният донор е група 0. При плазмата е точно обратното: универсална е AB. Кръвните клетки носят етикетите, а плазмата носи проверяващите.

Червените кръвни клетки носят на повърхността си белтъчни знаци, по които се определя кръвната група: A, B, и двата или нито един. Плазмата, течната част на кръвта, носи другото: антителата, които разпознават чуждите знаци и ги атакуват.

Оттам идва подредбата. В плазмата на човек с група A има антитела срещу B. В плазмата на група B има антитела срещу A. В плазмата на група 0 има и двете. А в плазмата на група AB няма нито едните, нито другите, защото тялото ѝ познава и двата знака. Затова тя се влива на когото и да е.

Проблемът е чиста биология и не се решава с организация: група AB имат около 4% от германците. Малка болница трудно държи запас от нея, а спешният случай не чака.

Идеята на екипа е проста дотолкова, че учудва защо не е стандарт отдавна. Ако плазмата пречи заради антителата в нея, дай на антителата какво да хванат и после го извади.

На практика към плазмата се добавя малко количество червени кръвни клетки, които носят точно съответния знак. Антителата се залавят за тях, както си им е работата. След това сместа се завърта в центрофуга, клетките се събират на дъното и се отстраняват заедно с антителата, залепени за тях. Горе остава плазма, в която пречещото го няма.

Продуктът се казва „замразена прясна плазма с намалени изоаглутинини“, а изоаглутинини е точно името на тези антитела срещу кръвногруповите знаци.

Тук трябва да се знае как се мери количество антитяло. Плазмата се разрежда стъпка по стъпка и се гледа докъде реакцията още се вижда. Титър 1:64 значи, че тя личи дори когато плазмата е разредена шестдесет и четири пъти, тоест антитяло има много. Титър 1:1 значи, че реакция се вижда само в неразредена плазма, тоест почти няма какво да реагира.

В изследването, което описва метода и излезе в списание Transfusion Medicine and Hemotherapy на 4 февруари 2022 г., титърът на антителата срещу B в плазма от група A пада от 1:64 до 1:1 или по-ниско. Титърът на антителата срещу A в плазма от група B пада от 1:128 до 1:16 или по-ниско.

Проверено е и другото важно: дали процедурата разваля самата плазма. Съсирващите фактори остават в границите за качество, като фактор V запазва 88%, фактор VIII 107% и фактор XI 84% от изходната си активност. Пробите за бактерии излизат отрицателни.

Такъв метод не е първият в света, а вторият. Разликата, която самата клиника изтъква, е в цената и в скоростта: грайфсвалдският вариант е по-прост и значително по-евтин, затова от него може да се произвежда в големи количества, а не като изключение за единични случаи.

Оборудването също не е ново. Пулове замразена плазма, концентрат от червени кръвни клетки, два часа при стайна температура, центрофуга и повторно замразяване. Всичко това го има във всяка кръвна банка.

Одобрено не значи в употреба. Университетската медицина в Грайфсвалд тепърва въвежда метода в рутинната си работа, а колко бързо ще стигне до други болници зависи от това дали и други центрове ще минат по същия път.

Одобрението е и германско. За да се произвежда такава плазма другаде, всеки национален регулатор си казва думата отделно.

И едно техническо уточнение, което личи в самите числа. Обработената плазма не е идентична с недокосната: фактор XI запазва 84% от активността си. Стойността е в рамките на изискванията за качество, но не е равна на изходната, и това е цената, която се плаща за универсалността.