Договорът, който отключи милиони книги за незрящите в 104 държави, включително България

На 27 юни 2013 г. в Мароко е приет договор с дълго име: Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, хора с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. На 30 септември 2016 г. той влиза в сила.

Договорът решава проблем, който на пръв поглед звучи като счетоводна подробност, а на практика е ограничавал милиони хора. Дотогава аудиокнига или книга на брайл, произведена законно в една държава, не е можела да бъде изпратена на читател в друга. Авторското право не го е позволявало.

Резултатът е бил абсурден: всяка страна е записвала наново едни и същи книги за собствените си незрящи читатели. Маракешкият договор премахва точно това. Днес по него са обвързани 104 договарящи страни, сочи регистърът на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Преди договора едно и също произведение е трябвало да бъде записано отделно във всяка страна. Книгата вече е съществувала в достъпен формат. Просто не е можела да прекоси границата.

Как работи договорът

Проблемът се нарича „книжен глад“. По данни на WIPO от 2016 г. от около милион книги, публикувани всяка година в света, под 10% излизат във формат, достъпен за хора с нарушено зрение. Останалите над 90% просто не съществуват за тях.

Причината не е нежелание. За да стане една книга достъпна, някой трябва да я запише като аудио, да я отпечата на брайл или да я преобразува в едър шрифт или електронен текст. Това е работа, която струва пари. А правно всяко такова преобразуване е копие на чуждо произведение и по подразбиране изисква разрешение от притежателя на авторското право.

Маракешкият договор въвежда изключения от авторското право: определени организации, наречени оправомощени субекти, обикновено библиотеки и сдружения на незрящи, могат да произвеждат достъпни копия и да ги обменят през границите без да искат разрешение.

Логиката е като на общата библиотека в жилищен блок. Ако всеки етаж има отделна заключена стая, всяко семейство си купува същите книги поотделно. Ако стаята е една, същите пари стигат за много повече заглавия. Договорът просто отключва вратите между етажите, като етажите са държави.

Какво променя това на практика

Договорът дава правото, но правото само по себе си не прави книги. Затова през юни 2014 г. WIPO създава Консорциум за достъпни книги (ABC), който поддържа общ каталог и техническата връзка между библиотеките.

Числата показват, че машината работи. Към 2024 г. каталогът на ABC съдържа един милион заглавия на 80 езика, включително над 125 000 достъпни копия на френски. Само през 2023 г. през услугата са прехвърлени 164 000 достъпни цифрови файла между държави, отчита WIPO.

За българския читател значението е конкретно. България не е отделна договаряща страна по договора. Тя е обхваната чрез Европейския съюз, който ратифицира на 1 октомври 2018 г., а договорът влиза в сила за ЕС на 1 януари 2019 г. Тоест правната рамка важи и тук от началото на 2019 г.

Какво още не знаем

Числото 104 е по-голямо, отколкото изглежда, и това е важно за четенето му. Европейският съюз се брои като една договаряща страна, но покрива 27 държави. Така обхванатите страни са значително повече от 104.

Данните за книжния глад пък са стари. Цифрата под 10% е от съобщение на WIPO от 2016 г. и по-нова оценка не открихме. Възможно е делът да се е подобрил осезаемо, откакто електронните книги станаха норма, но твърдение в тази посока би било предположение.

И най-същественото: договорът премахва правната пречка, не финансовата. Някой все още трябва да плати записа, да поддържа каталога и да свърши работата по превръщането на книгата в достъпна. Маракешкият договор гарантира, че когато тази работа е свършена веднъж, тя няма да се повтаря напразно в още сто държави.