Слузта на аксолотъла крие молекули, които спират супербактерия, устойчива на антибиотици

Аксолотълът е земноводно, което умее да възстановява отрязан крайник, и точно това го превърна в любимец на лабораториите. Най-новото откритие обаче не е в краката му, а в слузта по кожата му. Изследователи от Медицинския университет в Хановер събрали слузта, без да навредят на животните: погладили внимателно кожата им, а после пуснали пробата през масспектрометър.

Резултатът е публикуван през март 2025 г. в списание PLOS ONE. В слузта има 4986 пептидни последователности. Пептидите са къси вериги от аминокиселини, малки парчета белтък. Много животни ги използват като собствена химическа защита срещу микроби.

Толкова кандидати не могат да се изпробват един по един. Все едно да търсиш работещия ключ в кутия с пет хиляди ключа: първо ги подреждаш по форма, после пробваш най-подходящите. Екипът подредил последователностите с прогнозни програми. След това, заедно с института Фраунхофер за токсикология и експериментална медицина (ITEM) в Хановер, синтезирал двадесет и двете най-обещаващи.

Синтетичните пептиди били изпитани срещу два варианта на златистия стафилокок: обикновения и MRSA (устойчив на обичайните антибиотици, познат най-вече като болничен микроб). Шест от двадесет и двата потиснали растежа на обикновения вариант. Четири от синтезираните потиснали и MRSA: пептиди номер 1, 2, 13 и 7. Действието е измерено 24 часа след излагането на бактериите, а за сравнение е използван антибиотикът ванкомицин при 2 микрограма на милилитър.

Устойчивите бактерии са проблем точно защото обичайните антибиотици спират да действат срещу тях и изборът на лекарите се свива. Затова всяко вещество с различен начин на действие си заслужава вниманието, дори когато е още само в лабораторна съдинка.

Три от четирите пептида, активни срещу MRSA, подействали и на клетки от линията T-47D, отгледана от човешки карцином на гърдата. Опитът измервал апоптозата, програмираната смърт на клетката.

От почти пет хиляди пептида в слузта на едно земноводно екипът изпробвал двадесет и два. В лабораторна съдинка четири от тях спрели стафилокок, устойчив на антибиотици.

Дотук стигат доказателствата. Всички опити са в лабораторни съдинки: няма лекувано животно, няма пациент и няма излекувана инфекция. Изследването не показва, че пептидите убиват избирателно ракови клетки, нито че са безопасни, нито каква доза би подействала в живо тяло. Освен това от почти пет хиляди намерени пептида са изпробвани двадесет и два. Подбрали са ги с прогнозни програми, които посочват вероятни, а не доказани попадения.

Самите автори описват находките като изходни вещества за по-нататъшно изследване. Следват проверки на механизма, на токсичността и на избирателността. После идват опити в модели, по-близки до клиниката, и едва след това опити в живи организми. В достъпните материали няма данни, че такива опити вече са започнали.